Това обаче, дето го надробиха последната седмица ще ни пари като горещници или като пясък от „Алепу“ дълго, дълго време. Ни реформа, ни референдум, ни арменски поп като омбудсман.
И за какво ни е всичко това? Да гласуваме задължително, за да си правят каквото си искат ли? Да гласуваме мажоритарно, за да си докарват пак каквото си искат ли? Да гласуваме електронно, за да ни хакват гласовете ли? Да правят всичко друго, което ни обещаха. Съдебна система…. Грешка. Доцент Антони Гълъбов ще ме поправи, че не е система, а власт. Власт е, така е. Нагласена да работи по ноти. Трябваше да и сменят партитурата. Да, но нотите пак същите. Мелодията отива на погребален марш за простия гласоподавател. Той ще отиде да се оплаче на арменски поп, сиреч омбудсмана. Тя пък ще … Да не казвам, че ми е нещо мръсно днес.
Не съм пропуснал избори. Гласувам си редовно. По съвест и убеждение. Понякога и напук. И няма да спра. Няма да взема метрото до „Терминал 2“, за да си идвам само за седмица, две. Няма. Ще остана на „Алепу“ и ще пея „Оставаме“ с всичко други тук. Напук.
„Тема“ спира. Тъжно, много тъжно!