Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.08.2015 12:01 - Баба
Автор: diankov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4830 Коментари: 1 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Баба ме водеше на църква. Всеки ден. Тогава даже на даваха. Времена. Църквата беше до нас. Но ходехме и на другите. Там едни и същи баби. Какви баби на по 50 години. Аз бях на осем. Имах много. Така си мислех. Водеха ме на море. Ходех на алианс. Понякога на кино. Имах футбол, но не от 4.50, а онзи кожения от 12 лв. Пълно щастие за люлински хлапак. Забравих Балканчето. Е, исках още. Не знаех как да го постигна. Това ми е порок от тогава. Чакам само да дойде.

Въпросът беше за църквата. Тази беше винаги тъмна. Беше свързана с Левски, в двора имаше музей. Тук бяха посрещнали руснаците през 1877г. Но беше тъмна. Сигурно така съм я запомнил. В другите имаше светлина. И тук горяха свещи, но беше тъмна.

Бабите се събираха и носеха на едно бедно семейство. Как така бедно семейство, та това е 1976г. или там някъде? Да бедно, много деца, баща, сигурно болна майка. Набожни и бедни. Бащата май го биваше да работи само с жена си. И то в библейския смисъл. Но бабите носеха. На мен ми беше странно. Защо няма работа, тези деца, дето приличаха на всички ни, защо нямат дрехи и джобни. Държавата нали е добра и чиковците от манифестацията помагат на децата.

Аз бях там, видях го. Сегашните бедни могат само да завидят на тяхната нищета. Сегашните са други. Те завиждат за много неща.

А аз имах. Така си мислех. Записах се на лагер, летен, в Обзор, пионерски, с приятелите от класа. През юли. През август щях да съм на море. С нашите. Пак за щастието.

Там се искаха бележки за доходи на родители, справки бюрократични. От тях зависеше таксата. Нали онея от трибуната помагаха на децата. И какво стана. Не отидах. На лагер, летен, в Обзор, пионерски, с приятелите от класа. През юли. Имах бележките. Но М. нямаше дя я заведат на море. Три деца. Разведени или развеждащи се родители. Чиковците от трибуната щяха да и платят всичко. Сега му казваме социално слаб. Тогава нищо не му казвахме. Вдигнах ръка. Отказах се. Да иде М. Аз през август щях да съм на море. С нашите.

Повече никога не се записах на лагер. Пропусках всичко. Официална и неофициална част. Пионерски огньове и лагерни любови. М. Ходеше. Винаги. После трябваше да наваксвам. Тичам и досега.

Е, после какво ли не стана. Гимназия, армия – 2 години нали, Софийския, промените, Стандарт, семейство. Видях и бедни, може би богати с пари, видях хора и подобия, имах, давах, вземах, нямах. Нали знаете, в живота е важно повече да даваш, отколкото да вземаш /бате Гошо Минчев ”Музикантска съдба”/. Но не знаеш кое е даване и кое е вземане.

Дойдоха и си отидоха лица покрай мен. Останоха сенки, идват понякога у дома.

Останаха мигове. Те са винаги в теб. И да не искаш да ги виждаш и чуваш.

Баба я няма. И не само тя. Църквата е тук. Сега дават, даже може да стане и задължително.

Аз не ходя. И не водя.




Гласувай:
5
0



1. injir - И защо не ходиш на църква? Иди, ко...
26.08.2015 06:14
И защо не ходиш на църква? Иди , когато няма много хора, иди сам.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: diankov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 27883
Постинги: 18
Коментари: 14
Гласове: 14
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930