За пореден съм член на секционна комисия. За първи път почти през цялото време има опашка от гласоподаватели. Без да ги подсещаш си вземат бюлетина и за референдум. Възраст и занаятие всякакво. Прави и хроми, нацъкани и с дрехи, купени на килограм. Познати от медии, бивши, настоящи и бъдещи. Нормален ден, без проблеми.
За разлика от минали години в комисиите имаше много млади хора. Това добре, но на повечето им беше за първи път. Не разбирам защо трябва да се назначи човек за председател, който за първи път ще е в комисия, а друг, който за първи път гласува - за заместник. Тук малко или много трябва опит. Поне да скръцнеш със зъби и да поставиш на място многознаещи и всеможещи многократно участавали членове. Моят опит показва, че трябва да има възрастов диапазон. От 25 г. до 65 г. Видели нещо повече от „Фейсбук“ и неотричащи новите технологии. И не повече от два изборни цикъла за всеки вид избори. Да не стават после грешки и да висим до сутринта по седалките на залите за приемане на документите. Паритет по пол, защото после има носене. Обучение, но не за час в препълнена зала. Комисия, която е обучена, проиграла вариантите на протоколите, особено с Референдума, който беше доста объркан за отчет. Тук ще кажете, че им се плаща. Да, плаща се. За почти 48 часов труд от приемане на документите до кроткото лягане в леглото. А някои отиват направо на работа. Дълг, граждански, шефът хич не се интересува къде си бил.
Документите. В чували. Гласовете ни в чували. Волята ни чували. Грозно… Нищо, че са бели, нови. Чували. За чушки и строителни отпадъци. Или волята ни е отпадък? Броиш, грешиш, пак броиш. „Нервите се обтягат, но така се налага!“ Пишеш, бришеш и си пред заветния хакер в залата. Екранът светва червено. Грешки, грешки, дай пак. Не, трябва „редакция“. Уморен служител те консултира. Оправяте нещата. Почти като с катаджия. Не даваш 20 - чка, но поправяш протокола. За една бюлетина става дума. Какво пък толкова? Но не си само ти и твоята банда. Залата е пълна. По – умните са нагласили числата още в секцията.
В неделя при нас имаше 3 невалидни бюлетини общо - за Президент и за Референдум. И то не сбъркани или неправилно отметнати, а с цветисти текстове под линия. Другите над 370 си бяха точни. По – нагоре писах кой гласува. Стига с хартията. Дайте машините. Хората от един телефон могат вече да управляват целия си свят. Бабите си вземат пенсиите с карта. А ние още пишем. Синя химикалка, кръстче в квадратче.
Гласуването в чужбина. Истерия всеки път. Пропускам мнението ми, че аз съм против всички отвъд пунктираната линия на границата да пускат бюлетини. С изключение на учащи и пратени там от държавата. Може би и някои други. А защо тези хора не си направиха труда да заявят участието си? Малко подадени заявления и огромни опашки за дописване. После: не стигнало времето. Няма да стигне. Защото някой не е намерил време да заяви своето участие и необходимите органи да си свършат работата. Уважение към доброволците зад граница. И неуважение за тези, които размахаха резултатите от столицата на „свободата, равенството и братството“ и ни показаха „правилния“ път. Правилният път е в главите ни. Не ни трябва да ни го показват. Ние тук го виждаме. С устати амбасадори и дупки по улиците. Със стадиони в Горно Уйно и източена Здравна каса. С ученици, които не могат да си напишат матурата и липса на българска реч през есента в морските ни курорти. Там вече и аптекарите са руснаци.
Не говоря за Делиормана, Източни и Западни Родопи, Пловдивски квартал и съседен Пазарджик. А къде гласуваха онези, които висят ката ден за български документи? Май им трябват само, за да нямат визи.
Другата неделя ще пропусна участие в комисията. Не исках, но се налага. Ще съм курсист и това е важно за утрешния ми ден. Малко егоистично.
Лично аз не очаквах нашия резултат. Имах съмнения в избора на управляващите. Персоната си имаше мазни петна по ризата от години. Падам ѝ се съсед и съм видял лично как спират три мерцедеса, изскачат костюмите, бъркат под саката и гледат лошо, я тя кротко пазарува от сергията доматки и лук.
За пилота също. Снощи госпожа Елена Йончева каза, че бил независим от обвързаности. Като е независим от обвързаности, кой ще му диктува назначенията в може би бъдещата му администрация? Той има опит от армията, когато имаше ЗКПЧ. И сега си има такъв.
Ще съм от другата страна на урната. И не ме плашете. Обама е прав. Колегата Бонд също го е казал. Винаги ще има утре!
