за мигове пропуснати в захлас,

а мъката от радостта нетрайна

завинаги остава в нас.

И утрото е тихо и без слънце,

водата ледена тече по нас,

завивката остава пак празна

на мястото до нас.

Защо се връщаме назад

към мъка спряла у дома?

Вратата в миг ще се отвори

и ти ще влезеш пак.

Бъди завинаги до мен,

не тръгвай нито в този,

нито в други ден.