И твоя брат Васил,

Хаджията и Стефан,

Раковски, Бенковски, Петлешковия син.

Къде сте тръгнали империя да бутате?

Народ заспал да вдигате.

Та тоз народ е свикнал тегло да тегли и мълчи.

Жълтица има ли в земя я крий.

А ти, поете и твоя брат Васил

сте тръгнали на война да вдигате.

С кръв и смърт земя и кръст да върнете.

Заспал народ в нация да превърнете.

Не те разбраха Ботеве,

Васил го дадоха, сега и теб.

И малкото луди, запалили пожара,

презряли дом, обрекли род, обърнали църквата на последен бой.

Но без тебе Ботеве

и твоя брят Васил

ний щяхме роби веч да бъдеме.

И скришно свобода да мълвим.

За тебе Ботеве

и за твоя брат Васил

поклон ще сторим, мирно ще постоим.

Без тебе Ботеве ний щяхме мъртви да се родим.