Подписването на Ньойския договор е краят на надеждите за Обединена България. Реални или илюзорни, те са крепили обществото в трудните години на воините. На този ден настъпва реалността. Кръвта от окопите не стига да обърне безмилостния реванш на победителите.

Въпреки страшната мъка България бе спасена и оживя. Спасиха я жилавите ръце на вдовиците, спасиха я сухите сълзи на сираците, спасиха я тъжните песни на бежанците, спасиха я тежките стъпки на върналите се от фронтовете. Спасена, за да достигне невиждан разцвет.

Днес явно не помним достатъчно тежкият 27.11.1919 г. Не помним силата на целия народ да се изправи и да продължи напред.

На тази сила дължим, че ни има днес.