Днешният ден е чуден. Представете си как в главата на всеки българин мечтата за свобода се е превърнала в реалност. Като чакан гост, който все не идва или е сбъркал пътя, или казва, че ще дойде по-късно или спира само на дворния праг и не влиза. Година след година и век след век.
Дали Раковски е бил шпионин на едни или други, дали Левски е бил наистина толкова чист и свят, дали знайните и незнайни панагюрци, клисурци, батачани са били подкокоросани от разни хамаймани да бутат държавата, дали Ботев с неговата неземна натура в пристъп на лудост е повел четата към смъртта,...? Не, не вярвам и няма да повярвам!
Съдбата ни е била да бъдем едни от първите паднали под знамето на полумесеца и едни от последните, развели своето. Развяхме го гордо, със залп от черешови батареи и пушки с кремък, на Козлодуйския бряг и най-вече на един „див, чутовен връх“.
Да оставим имперските амбиции на Русия. Армията й векове извървява верста по верста и война след война с Османската и се приближава до проливите и до възражданато на кръста над Константинопол. Реваншът за Кримския срам е взет. Императорът освободител се нарежда по слава до дядо си, победителя на Наполеон.
Както писа Росен Петров друг да беше тръгнал да преминава Балкана, булевардът в центъра на София нямаше да е „Руски“, а „Австрийски“. Но не би.
В дешната битка на фили и фоби, които мерят заслуги на пазарски кантар с разстроен баланс и пъчат гърди за поредния фалшив медал, ще пропуснем ароматизирани истини и пренаписаните върху стара хартия представи.
Българите запалиха фитила. И след възстанието, дори и обезглавени, щяха да продължат. До край!. Връщане нямаше! Русия видя своя шанс, Гурко поведе отряда си, Радецки пристигна с гръм. Мечтата на народа ни намери носителя, да я превърне в реалност. На обикновения, оцелял от клането, който не е мислил, че ще става поданик на друг бащица, а че ще има своя държава и кръвта на Боримечката няма да е попила по баирите на Зли дол само за храна на гарваните.
Да бъдем горди със себе си и да не забравяме, че както е казал Вазов:
"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Честит празник, братя и сестри българи!
