Ангъс разцепи с китара, а Браян обясни на квартала, че всичко е „Hard as a rock“. Бебетата наоколо слушат в захлас и не смеят да гъкнат. Да си имаме уважението. Иначе довечера и нощес като ревнат няма да им простя. Колко хубаво беше като се чуваха само майките им.
Сутринта се разходихме с Бобомир Дянков в парка. Събрахме цялата глутница. Разменихме съвети за хранене, за лепене на плочките по Графа, имаш ли още от онези неща, дай да видим тая заповед къде може да ги разхождаме нашите, що пък ще вали, къде изчезна. В резултат Бобомир е със зачервени очи и тичахме до доктора. Капки, 2-3 на ден. И час да му резнат топките. Така било добре. Той нали си е безродов няма да има шанса да дундурка внучета.
А денят е прекрасен, като за последен топъл. Празник на цветовете и миризмите на печени чушки и тиква. Моторите реват за последно по Цариградско. И аз в съпричастност съм си сложил фланелата с буталата и искрите от свещи. Накарахме се. От утре ще вали и ще ни вкисва до напролет. Леко ще се пълним с вода, ще замръзваме откъм краката и ще червенеем с носове. Какво му е на лошото време. Ще си седим до прозореца и капките ще ни показват мокрите пътеки към пролетта. Листата ще падат и ще топлят земята. Ден след ден, нощ след нощ. Ще мирише на пушек и колите ще въртят гуми на леда. Мария приготвя вече коледната стратегия. Вчера събрахме компонентите на елхата. От „Астън маркета“ разбира се. „Астън“ е сметопочистващата група в квартала, а маркета са кофите й. Ама става много интересно. Таванът ни е пълен със стока от „Астъна“. Ще ви разказвам.
Вчера беше петък, днес настана съботата. Обикновено като се приберем с Бобомир Дянков от 2 часовото бъхтене с глутницата в парка, това е към 9,30, купили вестника и прочели новите некролози, сме посрещнати от тишина на спящата фамилия. Днес още на втория етаж чухме аромата на пържени бунаци. Стъпало по стъпало ни водеше, хвана ни за ръка, избута ни на бегом и ни понесе до пълната купа. Христина! Това е най-хубавото нещо от последния залез над Палия. Ще има и за утре. /дали?/ Давай сладкото и домашното сирене. И топлото мляко. Абе не ми говори за диабета. Той е командировка до понеделник. И фитнеса го профилактират, така че няма да ходя.
Айде, че вече започна осмия дневен час. Не бързайте, ще ви разкажа и за Астъна.
