Ние искахме да изкачим стълбата към рая.

Ние искахме да бъдем магистрална звезда.

Ние искахме да ударим камбаните в ада.
 

Ние искахме да бъдем оловни войници.

Ние искахме Жулиета да не бъде шега.

Ние искахме да оставим две следи.

Ние искахме да бъдем вкусът не времето.

Но от небето западаха камъни.

Пиратки и тигри отнеха мечтите.

Шампанското се давеше в сълзи.

Водката ни я пробутваха за утеха.

Потъвахме, горяхме бавно в доспехите.

Не бяхме храсти ниско залегнали.

А дървета, които срещу бурята стърчат.

Ние няма да забравим, няма да простим.

И следите ни ги е имало

и ще бъдат след нас на този свят.