Разкажи ми за пътя, по който дойде,

За далечни земи, за страшния север,

за вечния сняг, за силния вятър, за океана от лед.

Да, ще сложа още дърва.

Не, няма да бъде топло.

Та ти си цялата от студ оплетена.

Вземи си чаша, отчупи си хляб.

Чакам те разбира се, как без теб.

Но знаеш си сама, че не си най-добре дошла.

Без теб не може, не става, това е кръговрат.

Вратата се отваря и тръгва годината пак.

На теб е ред сега.

Да ни сбухаш с виелица и сняг.

Довей ни мраз, прати ни студ.

Комини запали, планините в бели гугли облечи.

И все така. Месец, два, най-много три.

И тогава багажа си събери.

Яхни си северния вятър.

Грабни си кожуха от сняг и при океана се върни.