- Имате пратка.  Подпишете тук.

Куриерът стоеше пред мен подаващ писалката. Не бе звъннал, нямаше пакет. Не, че не го чаках.  Просто си знаех, че ще дойде.

- То всъщност…. Не, все пак подпишете, че нещо почнаха много да са бюрократизират при нас.

- Какво дължа ?

- Нищо, нали знаете. Поръчано, платено е. Тук пише. Познавате имената.

- Да, да. Знам. Не мога да я върна.

- Не, старата е изтекла. Има ви в списъка. Не се отказва. Правилата са такива. Аз за първи път ли идвам при Вас?

- Не знам. Не мога да ви запомня. Всеки път ме изненадвате.  Не ви чакам, но зная, че ще дойдете. И аз съм участвал в поръчката. Потвърдил съм я с първите секунди въздух.Имам ли други да получавам?

- Това не знам. Ние сме много и само носим. Други отговарят за бройката.  Бюрокрация, разбирате.  Статистици, отчетници, отговорници, наблюдатели.

- Ха, наблюдатели?

- Да. Изпихте ли си млякото, измихте ли си зъбите, преписвахте ли на изпита, чашките снощи колко бяха, псувахте ли властта.

- А, тея последните ги знам.

- Не, тези не са онези. От нашите са. Ние с онези не работим.

Подписа вече беше на листа. 

- Благодаря, лека работа!

Нямаше  никого. Обърнах се и драснах още една черта на дъската над вратата. Трябва пак да променя изречението за навършени години.