Посрещах легионите римски, водени от императори.

Славяни заляха земята.

Прабългарски конник спря на брега.

Препусках до Тервел в арабската рат.

Борис отне ми тотема и ми даде кръст.

На Анхиалския пясък ромеи съсякох.

Стисках пестци със Самуил пред бездната на воините.

Асеневци ме поведоха отново.

Горко ридах на Шишмановия гроб.

Чух последния звън от камбаните на Константиновия град.

Години останах сам.

Знаме развях и в горите вървях.

С Апостола не веднъж покрив делях.

Бях на Зли дол, при Бенковски, видях кръвта на Батак.

Куршумът за Ботев мина през мен.

На Шипка кръвта ми врага покори.

Захари и Продан повериха ми знамето.

Капитаните при Сливница следвах.

С Гоце бях другар.

Одрин превзех.

В неверни съседи щик опрях.

На Черна и Дойран глава не склоних.

С Вазов Отечеството оплаках.

После света се развали.

Стоях пред взривения храм.

На Гео писмата прибрах.

Крещях срещу крепости и Списаревски зовях.

Замрях от кръвта на разстрели без съд.

Трперех безпомощен с кораба "Союз".

На Христо се молех да не заспива.

Модерният ляв ме върна в света.

Така ден подир ден.

И до днес.

Хилядих и няма да спра.